`Баща ми беше толкова скромен човек, някак си обикновен в ежедневието, без никакви претенции. Когато идваха гости, се държеше нормално, както в семейството. Не държеше на литературното ни образование в никакъв случай, по-скоро имаше желание да имаме професии, с които да си изкарваме хляба``. Това каза Виктория Далчева, дъщеря на поета, при представянето на юнския брой на списание , чиято тема е ``По дълбоките следи на Атанас Далчев``. Днес броят беше представена в зала "МаксиМ" на . 

Виктория Далчева обясни, че баща й е държал повече на музикалното образование на децата си. ``Още като бяхме малки ни купи пиано, после купи един грамофон и започна да купува плочи, така че още като ученици ни пускаше Бетовен. Това стана негова страст``, добави дъщерята на поета.

``Вкъщи не се говореше, че баща ми е поет, писател или нещо подобно. Дори в гимназията, когато отидох и м

Разкази на Здравка Евтимова са издадени в Германия, Англия, Египет и Испания, съобщи писателката.

В Германия издателството Eta Verlag публикува сборника „Кръв от къртица“. Редактор, преводач и съставител на сборника е Андреас Третнер. В превода от български на немски език участват още Александър Зицман и Елвира Борман – Насонова. Книгата е подкрепена след селекция по програмата Creative Europe на Европейския съюз.

„Имаме удоволствието да ви представим нашия шести автор от поредицата „Фрагменти от една жена“ - Здравка Евтимова! Като многократно награждаван писател, тя е публикувала пет романа и пет сборника с разкази. Нейните творби са очаровали читателите в САЩ, Великобритания, Канада, Гърция, Холандия, Италия, Китай, Сърбия и Северна Македония. Изключителен разказвач, когото имаме удоволствието да приветстваме“, пишат издателите, цитирани от Евтимова.

Английск

Като във всяка гениална личност, и в Атанас Далчев различните образи се събират лесно, но се обясняват трудно, каза проф. д-р Стилиян Стоянов, който е ръководител на катедра „Литература и етнология“ към Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Проф. Стоянов гостува в Националния пресклуб в Благоевград по повод представянето на юнския брой на списание , чиято тема е „По дълбоките следи на Атанас Далчев“. Събитието се проведе чрез видеовръзка с всички пресклубове в страната и чужбина.

Далчев е поет, философ, преводач, една гениална личност. Ако се опитаме да го обясним, може би тръгвайки от биографията му - той е роден в Солун, учил е там, Цариград, София, специализирал е във Франция, той е един тип космополитна личност, каза проф. Стоянов. Другото е контекстът на времето, едно динамично време, в което е живеел и се е оформил като поет, а може би и кат

Писателката Виктория Бешлийска ще гостува в смолянското село Малка Арда на 22 септември.

Авторката ще бъде първият гост в ремонтираната функционална зала "Добротворец" в населеното място към Читалище "Христо Ботев- 1958 г.", съобщи Кристина Патева, организатор на събитието.

Тя добави, че са щастливи, че ще имат честта да посрещнат автор от такава величина и да се докоснат до нейната фина душа, която чрез словото прокарва път в книгите.

Бешлийска ще разкаже за романите си "Глина", "Сърце" и последната й творба "Нишка".

Тя е един от авторите в България, чиито книги са сред най-четените, а целта, която си е поставила, е да се запази българския език чист, посочи Патева.

Писателката е припознала село Малка Арда и каузата на хората, които със собствени средства възобновиха киносалона в читалището, като много сърцата и затова е решила да се включи в съ

Бесарабските българи могат да се гордеят, че в Бесарабия е направен един от преписите на „История славянобългарска“. Това каза д-р Иван Думиника от Молдова по време на втората сесия на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Вторият ден от форума се провежда в Регионалния исторически музей в Пловдив.

Д-р Думиника представи своя доклад на тема „Ролята на духовенството за съхраняване на българската идентичност в Бесарабия през XIX век“. В него той обърна внимание на значимостта на духовниците, които по думите му „са помогнали много за запазването на идентичността на българите в Бесарабия“. Акцент в доклада му бе преписът на „История славянобългарска“, направен от Васил Маноилов от 1841 година. 

Чрез духовенството се разпространяват българските възрожденски идеи, каза д-р Думиника и определи българските свещеници в Бесарабия като „просветители“